Година след химиотерапия. Тялото вече не е мое, мъжът ми казва обичам те — не вярвам

Снощи мъжа ми пак ме гледаше под душа и пак отместих очи. Това е вече дванадесета година заедно в Лозенец и не мога да го гледам как ме гледа. През февруари миналата година ми поставиха рак на гърдата, лявата отстранена, реконструкция засега временна. Химиотерапията приключи през октомври, косата едва расте, миглите още нямам. Казвам се Аня, [Ж38]. Той беше скала през цялото време. Караше ме на процедури, готвеше, спеше на стола в болницата. Сега меко започва да връща секса в живота ни и казва че ме иска като преди. Главата ми му вярва. Но когато ме докосне по белега се вкаменявам. И не разбирам това него ли не го възбужда или аз сама не си позволявам. Най-странното — желанието ми се върна. Силно. Но не към него някак, а към фантазии където ме иска непознат който не знае какво е било. Сякаш чужд поглед може да ми върне усещането че още съм жена а не пациентка. Не знам нормално ли е това или е някаква форма на бягство. Някой минал ли е през онкология и се връщал ли е към тялото през секса — как беше при вас? Чуждият поглед помага или напротив отдалечава от мъжа?