Дъщеря ми 15 ме попита директно дали имам „други"

Дъщеря ми 15 ме попита снощи в колата на връщане от тенис трейнинг в Лозенец директно на жълтия светофар на Шипка булевард, мамо ти имаш ли „други хора" освен татко. Тишина. Прибрах. Тя седеше до мен и чакаше. Не знам откъде разбра. Може би е чула нещо. Може телефон сме оставили някой път. Може е видяла приложение икона. Тя е умна и през последните месеци усещам че гледа по различен начин. Аз 40 съпруг 42 в стила сме шест години, четирима родителя в София цял живот, две деца 15 и 9. Първата мисъл беше да отрека. Сложно. Втората да си взема време. Казах ѝ че въпросът е голям и ще говорим утре с татко също да присъства. Тя кимна. Гледаше през прозореца. Сега е сутрин. Не знам какво да ѝ кажа. Не да я лъжа. Но и пълна истина 15 годишно дете да поеме за родителите си? Нз. Тя обаче пита директно. Тя заслужава отговор. Кой през това е преминал. Какъв беше отговорът. Кратки версии или дълги. С партньора заедно или сама. Колко тя сподели после с приятелките.