На морето миналото лято се случи нещо за което не съм казала на никого досега

На морето миналото лято, в Бургас, на онзи плаж южно от Сарафово, направих нещо за което не съм казала на никого, включително на терапевта си. Бях с приятелките за уикенда. Мъжа ми остана с децата в София. Втората вечер останах сама в апартамента (момичетата излязоха), и един мъж от съседния апартамент похлопа да пита за лед. Дадох му. Той остана на прага и говорихме двайсет минути. Не ме докосна. Аз не го докоснах. После затворих вратата и стоях с гръб опряна в нея половин час. Не плаках. Не се обадих на мъжа си. Не направих нищо. [Ж41], двайсет години брак, две деца (тийнейджъри). Никога не съм била неверна. Никога нищо не съм скрила. Освен тези двайсет минути на прага. От една година го носим това и колкото повече минава, толкова повече расте. Защото съм пропуснала нещо или защото съм избегнала нещо — нзм. Това е въпросът ми всъщност. Как разбираш кое от двете е било?