Снощи мъжа ми каза че иска да продадем апартамента в Иван Вазов за да си купим лятна къща където да каним хора
Снощи в 23:40, докато миех чиниите, мъжа ми каза много спокойно че иска да продадем апартамента в Иван Вазов за да си купим лятна къща някъде към морето където 'да каним хора'. Не каза кои хора. Не каза за какво. Знам обаче. [Ж38], той [М42], две деца (9 и 6), живеем в Иван Вазов от единадесет години. В lifestyle сме от около пет, нередовно, повече двойки през лято на Бургас в един апартамент който се наема за такива неща. Никога нищо тежко. Никога нищо което да изисква отделна къща. Той никога не е говорил за това като план. Винаги беше 'спонтанно'. И изведнъж снощи звучеше като нещо което е планирал шест месеца сам. Аз си легнах без да отговоря. Тази сутрин той ми направи кафе и каза 'няма да говорим повече за това, помисли си'. Брат, това не е помислям, това е давай напред. Защо ме плаши идеята че той е планирал нещо тихо без мен? И защо ми е по-страшно това отколкото самите двойки на които сме били?